Играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всеки вторник и петък ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен.
Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти. Досега в играта ви представихме Главната улица, Старият градски часовник, Общината и Градската градина, сградата на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, къщата на Е.Миролио срещу сградата на общината, къщата срещу Виенската сладкарница, сградата на Детски комплекс, Популярна банка, фабриката „Недев-Саръиванов“, сливенски храмове и митрополията.
Днес ще се разходим из Къщите на сливенския бит.
Къщите-музеи на сливенския бит били обитавани от семействата на Арнаутката и Георги Паткоолу. И двете къщи са строени през първата четвърт на XIX век. Двете къщи имат комшулук една с друга. Характерни за тях са стълбищата, хаетите, кьошковeте, собите, менсофите, баните, долапите и резбованите тавани. В къщата на Арнаутката се намира портретът на първия кмет на Сливен – Димитър Боев. По данни на неговите потомци, той бил роден в тази къща, която в началото била собственост на неговия баща – дядо Бою Абаджията. Според изписаната година, къщата е построена през 1813 г.
Къщата на Георги Паткоолу – Патковата къща – е строена през първата четвърт на XIX век от неизвестни майстори от Трявна. Към момента къщата и дворът са разделени от зид, с който се оформят две къщи – Патковата и Арнауткината. Патковата къща става музей през 1963 година. В нея е открита експозиция, пресъздаваща уредбата на сливенския занаятчийски дом от XIX век. През 1970 година в къщата на Арнаутката е уредена постоянна изложба, пресъздаваща европейското влияние в бита на сливенци през първото десетилетие на XX век. Оформянето на днешния музеен интериор не отговаря стриктно на тогавашната уредба на одаите.
Клюкини:
Всекидневието в къщите от този тип протичало предимно в стаята с баджата (огнището). Стената била облечена с голям дървен юклюк, пълен с много съдове – предимно медни сахани, каравани (медни гювечи), тигани, ибрици, гюмчета, различни тенджери. От двете страни на огнището били вградени феритки (ниши), в които било поставено най-необходимото за домакинстването. В ъгъла било кътчето за бабата с неизменната хурка. До стената била малката ракличка за прибиране на топлия хляб. След комшулуче се влизало в помощно кухненско помещение. Оттук се влизало в закрития сайвант със запазено кюмбе (печка) за затопляне на домашната баня. До прозорчето бил поставен дървеният стан, на който сливенката изтъкавала всичко необходимо за многобройната челяд. Развитото навремето лозарство в Сливен налагало да има и достатъчно място за приготвяне на виното. Под открития сайвант се съхранявали големите винарски съдове: шарпани (кораби), кадуси, футии, както и писаната каруца.
Припомняме ви, че преди около 10 години в къщата-музей на сливенския бит от ХІХ век бе открита новата експозиция „Традиционна култура от Сливенско“, основни ядра в която са календарната обредност, обредността, съпътстваща трудово-поминъчната дейност, и семейната обредност с акцент върху традиционната сватба. Поради малкото пространство са подбрани основните календарни обреди, характерни за региона, като е отделено внимание на обредната храна, обредния реквизит и вербалните магии. Заедно с това е поставено ударение върху обредните и празнични костюми от региона, чиито елементи са автентични.
И тъй като наближава Цветница, ви предлагаме материал за празника, част от книгата „Календарни празници“, издание на ОДФ-Сливен.
Цветница – неделята преди Великден /Връбница/
Обредно действие: в Омарчево момите от селото се пременяли със сукмани, бели ризи с криле, черни пояси и колани с пафти, избирали една мома за „кума”, правели една куда и ходели из селото да лазаруват. Кумата влизала в къщата с две моми, а домакинята ги дарявала с брашно и яйца. Събраното занасяли в къщата на кумата, която вечерта давала вечеря. В събота преди Великден кумата боядисвала яйцата, омесвала и изпичала хляб „момински кукли”. В неделя идвали всички моми, всяка носела „моминска кукла” и боядисани яйца, кумата ги гощавала и им сменяла куклите, които след веселбата момичетата отнасяли в домовете си. На този ден в много села се осъществявал друг момински обред – кумичене. В него участвали девойки, които сутринта откъсвали върбови клонки и оплитали от тях малки венчета, по които оставяли своя белег. После ги слагали на дъска и я потапяли в реката. Момата, чието венче било най-бързо, била избирана за кума. Момите я завеждали в дома й, като пеели специална песен, и се веселели. От Връбница до Великден момите говеели – не говорели на кумата, ако я срещнели. На Великден ходели у тях да отговеят. Всяка мома, участвала в кумиченето, правела пармак – месен специален хляб. На Великден всички моми взимали този пармак и едно червено яйце и отивали у кумата да разговеят. На този ден на църковната служба се носят върбови клонки, с които после хората се кичат или обвиват кръстовете си. Както клонките са тънки и жилави, така и хората през лятото да са здрави и работливи.
Магии и гадания: на чиято мома венецът излезел най-отпред, тя била наричана кумица. Вярвало се, че девойките, които са участвали в ритуалите на Лазаровден и на Цветница, няма да бъдат залюбени от змей.
Фолклорен маскарад: на този ден големите моми играели буенек, нагиздени в най-новите си сукмани с белки, с шапки и алтъни, с писани терлици. Момите от Новоселец ходели да пеят по къщите, пременени с бродирани престилки, а стопаните им давали яйца. Момата, която водела хорото, наричали кума.
За малките ни приятели сме приготвили поредната задача за оцветяване – този път това е черно-бяла рисунка на лазарка, която трябва да оцветят, заснемат и изпратят на мейла на ОДФ-Сливен. Рисунката е дело на художничката Йордана Кунчева и е част от цикъла „Фолклорен маскарад в Сливенския край“. За най-добрите малки художници ще има награда – комплект за оцветяване „Хубостта на българката“, който съдържа 24 носии от Сливенския край.
Следващата ни ретро разходка из сливенското минало ще бъде на 14 април.
Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.