В България процентът на незаетите и неучащите младежи – 15,1. 100 000 младежи нито учат, нито работят и не се знае какво умеят!
Разбира се има обективни фактори за това, като слабото социално и икономическо развитие на някои региони в страната.
Но съществуват и редица културните и социални фактори, които определят високите нива на безработица сред младите хора:
⦁ Ранното отпадане от училищната система;
⦁ Ранни бракове;
⦁ Късната възраст, на която младите хора напускат домакинствата на родителите си;
⦁ Ниското ниво на трудова мобилност.
Тези фактори основно се проявяват сред малцинствени групи и групи в неравностойно положение.
Има достатъчно държавни и общински програми, целящи решаването на проблема с младежката безработица. Но основно те са насочени към тези младежи, които активно търсят работа, които са регистрирани като такива. И извън тези програми остава една голяма група, за която няма перспективи.
Този проблем е част от проблемите, поставени за решение в Глобалната цел 8 за устойчиво развитие на ООН. Тази цел признава значението на устойчивия и споделен икономически растеж, за да се предложи на всеки достойна и качествена заетост. Тя има за цел да премахне недостойния труд и да осигури защита на всички работници. Той насърчава развитието на възможности за обучение и заетост за нови поколения, придружени от повишаване на уменията в „устойчиви“ работни места. Целта също така призовава за засилено международно сътрудничество в подкрепа на растежа и достойните работни места в развиващите се страни чрез увеличена помощ за търговията, политики, ориентирани към развитието и стратегия „Глобална инициатива за младежка заетост“.
Тази публикация е част от проект „За да действаш, трябва да разбираш“ на Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“, финансиран от Фондация „Чарлз Стюарт Мот“ по Програмата „Глобални предизвикателства Местни решения“, управлявана от Академията за развитие на филантропията в Полша.