Трафикът на хора е съвременната форма на робство
Трафикът на хора представлява нелегална търговия с човешки съдби. Той включва набиране, контрол и злоупотреба с телата и/или с труда на мъже, жени и деца. Днес, в 21 век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда.
България е основен източник на жертви на трафика на хора в ЕС и заедно с Румъния е с най-голям брой трафикирани в Европа.
Според данни на Европейската комисия 75% от трафикa на хора в Европа е с цел сексуална експлоатация, но все повече се увеличава и този с цел принудителен труд. В момента трафикът на хора е най-бързо растящата престъпна индустрия в света след търговията с наркотици и оръжие, а печалбата от него стига почти 150 милиарда долара годишно.
НА 18 ОКТОМВРИ ОТБЕЛЯЗАХМЕ ЕВРОПЕЙСКИЯ ДЕН ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА
Това ни даде повод да поговорим с младежи, на които предстоят много нови неща в живота: изпити, абитуриентски балове, обучение, пътувания, първо работно място. Много положителни емоции, между които леко наднича и тревогата от неизвестното.
Страхувате ли се от нещо?
Иван: Смятам, че винаги трябва да сме нащрек – и с хората, които срещаме в реалния живот, и с това, което ни се случва във виртуалния свят. Никога не можеш да си сигурен кой стои срещу теб или от другата страна на връзката, ако не го познаваш. Даже и да е добронамерен, в тази смесица от езици, култури, мнения може нещо, което е недопустимо за теб, да е съвсем естествено за човек от другия край на света. Мисля, че това ни касае много пряко. Особено нас, младите. Като почнеш от купуване на стоки през Интернет и стигнеш до търсене на работа чрез мрежата. Научили сме се да бъдем по-бдителни от предходното поколение. Така си мисля аз, като сравнявам себе си с моите родители.
Знаете ли всъщност какво е трафик на хора?
Петър: Да те принудят да правиш нещо без ти да го желаеш и да те експлоатират по този начин. Може да те накарат да проституираш или да работиш при неприемливи условия. За продажба на органи също може да те използват. Поставят те в нечовешки условия, отнемат ти документите, заставят те да работиш много тежък труд, оказват физическо насилие, психическо също.
А знаете ли как да се предпазите?
Росица: Да четем внимателно обявите, да се доверяваме само на лицензирани агенции и посредници. Да проверяваме при възможност мястото и хората, при които отиваме, предварително да търсим и да съберем възможно най-много информация. Да подлагаме на съмнения и проверка обяви, които ни се струват нереалистични. Да пътуваме в страни, чиито език знаем.
„Трафик на хора“
Това е най-бързо развиващата се транснационална престъпна дейност, която застрашава безопасността и сигурността на всички държави в света. Осъществява се от организирани криминални групировки и е свързана с придвижването на хора през граница или в пределите на една държава с цел експлоатация.
„Трафик на хора“ е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, когато се извършва с цел експлоатация.
„Експлоатация“ е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия, за осъществяване на принудителен труд, за просия или за държане в принудително подчинение, за поставяне в робство или в положение, сходно с робството.
Трафикът на хора е трудно доказуемо престъпление, защото много често жертвите не са склонни да свидетелстват и по тази причина рискът за трафикантите е относително минимален.
За жертвите, трафикът на хора винаги е съпътстван от насилие, контрол, принуда и фалшиви обещания. За по-голямата част от обществото този проблем звучи нереален или далечен от тях, но истината е, че това е една от най-големите опасности в България. Трафикът на хора е съвременната форма на робство. Трафикът на хора е една от най-сериозните форми на потъпкване на основните човешки права.
България е основно страна на произход и транзит за жертви на трафик на хора (включително деца) с основни страни на дестинация: Германия, Белгия, Австрия, Италия, Испания, Франция, Швейцария, Гърция, Турция, Холандия, Норвегия, Швеция, Чехия и Полша и страна на крайна дестинация за жертви на трафик на хора в нашите курорти през зимата и лятото от Украйна, Молдова и Румъния.
Какви видове трафик различаваме?
- Трафик на хора с цел сексуална експлоатация;
- Трафик на хора с цел трудова експлоатация – в този капан най-често попадат сезонните работници (предимно в строителството и селскостопанската работа);
- Трафик на хора с цел просия и джебчийство;
- Трафик на бременни жени с цел продажба на новородените им;
- Трафик на хора с цел отнемане на човешки органи, телесни течности, тъкани и клетки;
- Трафик на хора с цел принудителни фиктивни бракове.
Каква е разликата между „трафика на хора” и „каналджийството”?
Трафикът на хора е престъпление против личността, а каналжийството е престъпление против дейността на държавните органи.
Трафикът на хора има специална цел: експлоатация на жертвата, докато при каналджийството липсва специална цел.
При трафика на хора е възможен и вътрешен трафик, т.е. в рамките на една държава, а каналджийството представлява превеждане на хора през граница.
Как най-често се случва трафикът на хора?
- Чрез агенции за набиране на хора за работа в страната или чужбина;
- Чрез организирани пътувания в чужбина;
- Чрез организиране на езикови и квалификационни курсове в страната и чужбина;
- Чрез организиране на срещи в страници за запознанства или брак в Интернет;
- Чрез създаване на емоционална зависимост – трафикантът създава близка връзка с момичето и възползвайки се от доверието й я извежда в друг град или в чужбина.
Кои са най-уязвимите групи?Кои са най-уязвимите групи?
В каналите на трафик на хора може да попадне всеки човек. Трафикантите безмилостно използват наивността и желанието на хората за по-добър живот.
Има някои групи, които са особено застрашени и към които най-често е насочено вниманието на трафикантите:
- Непълнолетни момичета и деца без родители;
- Млади жени и мъже с цел сексуална експлоатация;
- Мъже и жени в активна възраст с цел трудова експлоатация;
- Хора в неравностойно положение и с умствена изостаналост.
Жертвите обикновено нямат реална представа за ситуацията в чуждата държава, липсва им опит в пътуването в чужбина. Имат нереалистични очаквания. Те не знаят кой може да им предостави помощ – дори медицинска. Не бива да се подценява и страха, който те изпитват от трафикантите. Всички жертви страдат от различна форма на депресия и травматично разстройство. Повечето са със зависимост от наркотици, силни лекарства или алкохол.
90% от случаите на трафик на хора стават чрез интернет
Данни на Националната комисия за борба с трафика на хора сочат, че най-разпространения метод за измама и подлъгване на жертвите на трафик, е чрез онлайн комуникация.
Най-често жертвите са въвлечени или изнудвани чрез сайтове или социалните мрежи. В капана на фалшивата онлайн самоличност попадат и все повече малолетни. Изследвания показват, че 73% от децата у нас създават профили във фейсбук преди да навършат 12 години.
Съвети как да се предпазим:
1. Съветваме те винаги да подхождаш с нотка на недоверие, когато непознат човек иска да се свърже с теб през социалните мрежи и особено когато отправя примамливо предложение за работа или пътуване.
2. Проучи внимателно фирмата/университета/лицето, при които отиваш.
Не се доверявай на съмнителни обяви с обещания за високо заплащане на нискоквалифицирана работа в чужбина, особено такива, които са залепени по улиците и имат само мобилен телефон;
Списък с лицензираните трудови посредници има на интернет страницата на Агенцията по заетостта www.az.government.bg
3. Вземи със себе си адреса и телефона на българското представителство в страната, за която ще пътуваш. Ако попаднеш в рискова ситуация и сте в беда, незабавно се свържи с тях или с полицията там.
4. Преди да заминеш, се погрижи роднини или приятели да имат:- Твои снимки и копие от личната карта/паспорта;- Телефона и адреса ти в чужбина;- Телефона и адреса на човека/организацията/работодателя/университета, където отиваш;- Координатите на българското посолство/консулство в страната, където отиваш;- Копие от договора ти за работа.
5. Преди да заминеш е препоръчително да съгласуваш със своите роднини или приятели сигнал/фраза/изречение, който да бъде за спешни случаи, ако изпаднеш в беда. В по-голямата част от случаите на трафик, трафикантите разрешават да се говори по телефона само веднъж-два пъти и то под зоркия им поглед, така че това би било много полезно и дори единствената крачка, която можеш да предприемеш за момента. Ето един пример: Сигнал: „Има много работа тук”… или „Времето е много горещо”… или „Намерих си страхотно гадже”. Когато изречеш тези думи, дори и пред други хора, роднините ще знаят, че си в беда и ще могат да вземат мерки.
6. Носи със себе си толкова пари, че да можеш да се върнеш обратно в България, ако се наложи;
7. За да започнеш работа, трябва предварително да подпишеш договор на български език (или език, който разбираш), както и на официалния език на страната на работодателя;
8. Ако за дадена страна е необходима виза, то тя винаги има определен срок. Ако този срок изтече докато все още си в чужбина, може да имаш неприятности.
9. Не давай документите си за самоличност на никого, под никакъв предлог!
10. Предварително се информирай за законодателството, режима на пребиваване и работа за български граждани в страната, в която заминаваш.
11. Ако се почувстваш по някакъв начин застрашен, непременно се свържи с:
- Българското посолство/консулство;
- Местната полиция;
- Местни, български или международни неправителствени организации;
- Роднини, приятели или познати.
- Национална телефонна линия за борба с трафика на хора 0800 20 100
12. Ако нямаш достъп до телефон, помоли непознати хора да ти окажат съдействие/да се обадят по телефона или да оставят съобщение в най-близкото полицейско управление. Трябва да дадеш по възможност личните си данни (име, от къде си) и къде се намираш, от какво си заплашен, за да могат властите да бъдат максимално улеснени.
Как да помогнеш на приятел в беда?
Ако имаш съмнение, че твой приятел е попаднал в беда, независимо дали е извън границите на страната или не, незабавно се свържете с полицията, Националната телефонна линия за борба с трафика на хора 0800 20100, роднини, приятели и познати, които могат да окажат съдействие. Поговорете с Вашият приятел, опитайте се да получите повече информация, вдъхнете му доверие, нека разбере, че сте на негова страна, защото в много от случаите, жертвите на трафика на хора са заплашвани да не говорят какво се случва с тях, объркани са, обзети за от множество страхове, чувстват се виновни за случилото им се, обзети са от гняв, чувстват се предадени, нямат доверие на никого, отчаяни са. Това са само част от емоциите, които жертвите могат да изпитват в момента. Вие трябва да проявите търпение и разбиране, ако наистина искате да помогнете.
| Националната комисия за борба с трафика на хора е орган към Министерски съвет и работи за предотвратяване на трафика на хора и за защита, възстановяване и реинтеграция на жертвите на трафик.
Координати на Националната комисия за борба с трафика на хора: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 52 А, е-мейл: office@antitraffic.government.bg . Местната комисия за борба с трафика на хора – Сливен провежда на местно ниво националната и международна политики за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите. Неин приоритет е осъществяване на дейности по превенция на трафика на хора сред рисковите групи от населението, ограничаване трафика на хора и създаване на обществена непримиримост към това явление. Състав на МКБТХ – Сливен: Председател: Пепа Димитрова-Чиликова – Заместник-кмет „Хуманитарни дейности” на Община Сливен Членове: 1. Христина Блецова – Къчева – Прокурор в Районна прокуратура – гр. Сливен; 3. Петър Василев – Териториална дирекция на ДАНС – Сливен; Данни за контакт: Владимир Друмев |
Информационен център „Европа Директно – Сливен“ е част от информационната мрежа Europe Direct и се поддържа от Фондация Европейски младежки инициативи, с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Той покрива територията на Сливенска област, включваща общините Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица.
Мисията на центъра е да иформира гражданите на територията на Сливен и Сливенска област за Европейския съюз и да насърчава активното гражданско участие на местно и регионално ниво.
EuropeDirect е информационен център, който помага на гражданите да намерят отговорите на своите въпроси за Европейския съюз. Центърът предлага всякакъв вид информация, свързана с Европейския съюз, включително за това какви са Вашите права и възможности като гражданин на Европейския съюз и как да ги използвате. Центърът може да предложи отговори на общи въпроси, а така също ако имате съвсем конкретен и специфичен въпрос може да Ви насочи към най-добрия източник на информация и консултации на европейско, национално, регионално и местно ниво.
За общи въпроси относно ЕС, можете да се свържете също и с Центъра за връзка EuropeDirect или да се обадите на безплатната телефонна линия от всяка точка на Европа 00 800 67 89 10 11.
Помощ и съвети за Вашия живот, работа и пътувания в ЕС може да намерите в портала«Вашата Европа» – той Ви помага да научите за правата си и да намерите практически съвети, когато пътувате из ЕС: http://europa.eu/youreurope/citizens/index_bg.htm
Европа Директно – Сливен
Ул. Славянска, № 3, ет. 4;
Работно време – всеки делничен ден от 9 до 16 ч.; тел. 044 622 141
e-mail: europedirectsliven@gmail.com; www.europedirect-sliven.eu
последвайте ни във Facebook: https://www.facebook.com/europe.directsliven
и Twitter: https://twitter.com/EDCSliven
Проект на Фондация „Европейски младежки инициативи“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на материалите е на Europe Direct Сливен. При никакви обстоятелства съдържанието в настоящата публикация не трябва да се приема за официална позиция на Европейския съюз.
Посетете още: