Дезинформацията „убива”
Всеки от нас е потенциална жертва на дезинформация. Понякога дори не осъзнаваме как ни връхлита тя и кога сме ѝ повярвали. Някои хора публикуват нарочно погрешна информация, за да извлекат изгода – например, за да продават продукти със съмнителна стойност, или да привличат посетители на страницата си, което би увеличило приходите им от реклами.
Според доклад на специалния екип на ЕС срещу дезинформацията източникът на някои неверни твърдения са отделни политически сили, включително Китай и Русия. В тези случаи целите са политически – да се подкопае Европейският съюз и да се провокират политически промени.
В повечето случаи обаче хората, които разпространяват дезинформация, просто вярват в съответните твърдения и нямат намерения да причиняват вреди.
Дезинформацията, свързана със заблуди за короновируса или с ползата от ваксините, в действителност може да доведе до опасни за света последствия – отказът от масова ваксинация ще отдалечи във времето успешното справяне с пандемията и за съжаление ще доведе до загубата на още човешки животи.
Всъщност толкова ли е опасна дезинформацията? Да – опасна е! В момент, в който много хора са притеснени и се сблъскват с тревожни събития, е по-трудно човек да остане спокоен и да възприема критично получаваната информация. В миналото разпространението на слухове относно ваксини е карало някои родители да се откажат от ваксинацията на децата си срещу опасни болести като шарката, което по-късно е провокирало епидемии. Дори и ако хората не повярват на митовете, тяхното разпространение може да подкопае доверието в обективно установени истини и в експертното знание. В крайна сметка това може да доведе до ситуация, в която спонтанно публикуван туит на лаик има същата тежест като задълбочен анализ на професионалист.
В последните месеци в интернет и социалните мрежи бяхме залети от неверни твърдения относно ваксините против COVID-19. Фалшивите новини, свързани с потенциално починали вследствие на ваксинацията хора, започнаха да се появяват в български и световни медии още през пролетта, с началото на първите етапи на клиничните изпитвания на различните ваксини. Мащабът на влиянието на подобни фалшиви новини понякога се подценява, особено ако те успеят да се появят в медии с по-сериозно доверие. С началото на активната ваксинация в САЩ и Великобритания в България започнаха да се появяват все повече фалшиви новини. Историите варират от „разкази” на мними българи в чужбина, които съобщават за починали свои близки след ваксинация срещу COVID-19 до „научните факти” , че РНК ваксините са всъщност начин за генно модифициране.
В целия Европейски съюз фалшивите новини биват от относително приемливи до съвсем конспиративни. „Ваксините са опасни и имат редица странични ефекти”, „Ваксините не са изследвани достатъчно дълго време”, „Вирус няма – ваксините са средство за печелене на пари”, „РНК ваксините могат да имат странични ефекти след няколко поколения”, „Ваксините са био-оръжие за намаляване на световното население”, „Запада подценява достойнствата на руската ваксина, за да облагодетелства големите фармацевтични компании”, „Бил Гейтс не е ваксинирал децата си с нито една ваксина”, „Политиците знаят, че ваксините са опасни и затова не се ваксинират/инсценират публично ваксиниране”, „Ваксините инжектират 5G наночип в телата ни”.
Според национално-представително проучване, проведено в периода 8 – 15 февруари 2021г. от „Алфа Рисърч”, след близо година по-голяма или по-малка социална изолация, над една трета от хората споделят, че изпитват психологически и емоционален дискомфорт, поради ограничените контакти с близките си, страха от вируса, сериозните трансформации в обичайния им начин на живот и работа. Проучването обаче откроява една тревожна тенденция – мнозинството от българите не са убедени в ползата от поставянето на ваксина. Освен че към момента едва 1.5% от българите заявяват, че са получили поне една доза ваксина, само 10 на сто изразяват желание за бързо ваксиниране – спад от 4 на сто спрямо декември. Имайки предвид факта, че 10% се равняват на около половин милион души, очевидно е, че както комуникационната, така и организационната стратегия на кампанията, се нуждаят от съществено подобрение. Почти 52% от българите не възнамеряват да се ваксинират, а близо 37% се колебаят и решението им ще зависи точно от хода на тази кампания. Колебаещи се поради недостатъчна информираност и недоверие в процеса са тези, които могат да бъдат убедени в ползата от ваксинацията. Само седмица по-късно, след започване на масовата ваксинация у нас, в периода 15 -22 февруари 2021г., според изследване на „Екзакта Рисърч Груп” нежелаещите да се ваксинират намаляват. 1/5 от пълнолетните българи заявяват категорично намерение да се имунизират срещу COVID-19, а близо 30% посочват, че твърдо нямат намерение да се ваксинират. Колебаещите се, поради различни причини /здравословни причини, липса на достатъчно информация за ефикасността на ваксините и възможните странични ефекти/ са общо 42%. От проведените изследвания е видно, че успешността на масовата ваксинация у нас във все по-голяма степен ще зависи от качествата на разяснителната кампания. Нужна е добре представена и аргументирана информация за ефекта от ваксината и за самия процес на ваксинация. Колебаещите се за съжаление са и група, която попада под въздействието на източници на фалшиви новини. Тревожно е, че за немалка част от българските граждани основните информационни канали са социалните мрежи и новинарски интернет сайтове, както и „факти”, споделени от близки и познати. Колебанието на тази част от обществото би могло да бъде преодоляно чрез насищане на онлайн каналите със систематизирана, подкрепена с научни аргументи и авторитети информация за безопасността на ваксините и ползите от тях.
Европейският съюз се стреми да предоставя обективна и надеждна информация чрез създадени за целта специализирани сайтове. Освен това експерти и политици от ЕС и държавите членки редовно провеждат видео конференции, за да обсъждат опитите за дезинформация и да споделят начини за противодействие и запознаване на хората с рисковете. ЕС оказа натиск върху технологичните гиганти като Facebook, Twitter, Google и Microsoft да прекратят разпространението на фалшивите новини за COVID-19 и да приоритизират надеждната информация.
Европейската комисия помага за борбата с дезинформацията чрез тясно сътрудничество с онлайн платформите. Насърчава ги да популяризират достоверните източници, да не популяризират съдържание, за което е доказано, че е невярно или подвеждащо, и да премахват незаконно съдържание или съдържание, което може да доведе до физическо нараняване. Европейската комисия публикува доклади за допълнителни действия, предприети от подписалите Кодекса за поведение за борба с дезинформацията относно коронавируса. Те показват, че интернет платформите са подобрили видимостта на достоверното, авторитетно съдържание и милиони потребители са били насочени към специализирани източници на информация. Платформите също така включиха политики по отношение на услугите си за премахване на дезинформацията относно ваксините, а именно – блокиране на стотици хиляди профили, предложения и реклами, свързани с коронавируса и дезинформацията, свързана с ваксините, като засилиха работата си с проверителите на факти, за да популяризират провереното съдържание относно ваксинацията. Комисията също така поиска от онлайн платформите да предоставят повече данни относно развитието на разпространението на дезинформация по време на кризата с коронавируса и относно локалното въздействие на техните действия в държавите от ЕС.
В областта на здравето много активно се разпространяват невярна информация и дезинформация, включително за COVID-19 и ваксините. Важно е да разчитате само на достоверни източници, за да получавате актуална информация и да вземете информирано решение за собственото си здраве.
Ето и няколко съвета как да се предпазим от дезинформация, а и да се включим в борбата срещу нея.
- Основната стъпка е да знаем и да разчитаме на достоверни източници на информация, които могат да ни помогнат да идентифицираме подвеждащи „новини“.
Европейският парламент следи как се прилага стратегията на ЕС за осигуряване на безопасни ваксини и работи за повече прозрачност, защото европейците имат право да разполагат с надеждна информация по тези въпроси. Можете да научите повече на страницата на Парламентас материали за ваксините срещу COVID-19, както и от тази статия с видео за борбата с дезинформацията относно коронавируса. - Европейската комисия има уебсайт за ваксините, страница с въпроси и отговори и страница, посветена на дезинформацията относно ваксините;
- Официална информация за коронавируса в България можете да намерите на Единния информационен порталили на уебсайта на Министерството на здравеопазването;
- Световната здравна организация има наръчник как можете да сигнализирате за дезинформация относно ваксините на различни платформи и страница, оборваща различни неверни твърдения;
- Учени от цял свят си сътрудничат в рамките на Team Halo, за да отговарят на въпроси за COVID-19 в социалните мрежи;
- Ако търсите допълнителни факти и съвети как да споделяте информация относно COVID-19 и ваксините, вижте наръчникана експерти по въпросите на дезинформацията от Университета в Бристол;
- Блогът EUvsDisinfo на Европейската служба за външна дейност разкрива фалшиви новини, разпространявани от чуждестранни кампании;
- Пробвайте онлайн играта Go Viral, която в рамките на 5 минути Ви показва как действат кампаниите за подвеждаща информация.
А какво можем да направим срещу разпространението на дезинформация? Дезинформацията разчита, че хората ще ѝ повярват и ще я споделят с други. Лесно е човек да се заблуди. Затова бъдете особено внимателни, когато споделяте новини, предизвикващи силна реакция, или такива, които изглеждат твърде хубави или твърде лоши, за да са верни. Една лесна първа стъпка е да проверите в интернет дали има повече от един надежден източник, който публикува същото нещо. Също така можем да сигнализираме на съответната социална мрежа, където срещаме невярното твърдение. Много от дигиталните компании са поели ангажименти да се борят със спекулации, свързани с коронавируса. Най-същественото е и просто да поговорим с човека, който разпространява невярното твърдението: вероятно той не го прави нарочно. Според изследователите най-добрият начин да промените мнението на хора, които вярват в конспиративни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят критично и да не им се присмивате.
За повече информация:
Европейска комисия – Безопасни ваксини за европейците
Европейски парламент – Коронавирус и дезинформация
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията
Европейски портал за ваксиниране
Единен български информационен портал
Информацията, публикувана от този материал, не е изчерпателна. Цялата отговорност за съдържанието на настоящата публикация е на информационен център «Европа Директно» – Сливен. Мненията изразени в нея не отразяват официалната позиция на европейските институции.