Моят дом се огрява от котленски килим – наследен от мама, поръчан в Котел през 70-те.
Казват, че един такъв килим колкото повече се ползва, толкова по-красиви цветове придобива и се ползва от поколения. Така е – видях килими на 200-300 години в „Еко селище Синия вир“ – събрани с любов и грижовно съхранени от Петя Янева– домакинята на селището.
Колекционерството на Петя Янева не е самоцелно само за себе си, тя споделя с хората притежаваната красота и също е приела това за своя мисия. Миналата година в „Синия вир“ колекцията за първи път е представена под открито небе в изложбата „100 килима от Котленско“, с идеята да стане традиция. А условията: красивата природа, вкусната храна, чудесно обслужване, превръщат събитието в празник. И тази година на 4, 5, 6 септември поляните и чардаците на „Синия вир“ ще грейнат с красотата на котленските килими. Малките парчета, изтъкани с любов от нас осемте, ще намерят своето място в изложбата.
Мисията на пленера беше да вдъхне нов живот за вече умиращото изкуство на котленските килимарки. С огромна тъга пиша думата умиращо и много се надявам това да не стане. При своите пътешествия по света, съм посещавала ръчни килимарски работилници в Турция и Узбекистан. Там това е превърнато в част от националните туристически маршрути: жените си тъкат, ние идваме, гледаме, цъкаме с език от удивление на сръчността им, и разбира се – купуваме по нещо, освен платената входната такса. Така се поддържа традицията на занаята – има ли бизнес, има развитие. А защо и в България да не стане така? Струва ми се, че има ресурси – Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен обучава кадри в специалност „художествена тъкан“, а сърцати хора като Дора Куршумова и Петя Янева имат силата да променят течението и те го правят – идеята на Дора е котленският килим да бъде включен в списъка на Юнеско за световно културно наследство. Дано. Важно е. Ценно и необходимо е. Защото красотата ни помага да преодолеем нелеките житейски изпитания, за да бъде живота ни по-красив и цветен като котленски килим.
Пленерът по тъкане е в рамките на проекта „Котленският мотив продължава живота си“, организиран от Фондация „Орлица“ и финансиран от Национален фонд „Култура“.
Събка Дякова-Чехович
Психолог, писател, арт терапевт