Изложбата е истински експеримент, който съчетава майсторска абстрактна живопис с нетрадиционни огледални инсталации.Авторът представя силни платна, изпълнени в акрилна техника, които провокират чиста емоция.
Най-интересният детайл? Разположените в залата огледални повърхности не са просто декорация – те улавят образите на присъстващите и превръщат самите посетители в активни участници в художественото пространство.
Така всяка картина се променя в зависимост от това кой стои пред нея.
Aналогията със заглавието на романа на Луис Карол е изкусителна и в буквализма си, и в приказния аспект на съновиденията. Нима художниците не са най-близо до света на бляновете? Нима понякога не прескачат в тяхната паралелна реалност, повърхностно подобна на нашата, но абсурдно конструирана? Възможността не само да видиш един миг различно от всеки друг, но и да го прехвърлиш на платното само по себе си е приказен акт.
С настоящата изложба „Отражения“ Живко Стойнов ни въвлича в преобърнатата огледалност на неговия личен свят и в онзи на собствените ни образи. Буквално в изложбата присъстват огледала – в тях можем да видим нас самите, а индиректно – набраздените повърхности на картините му са илюзия за цветни отражателни повърхности – в които можем да припознаем неговия образ. Или по-скоро личния му свят. Спрямо заглавията можем да отгатнем определени настроения, емоционални състояния. Но сме свободни да ги „прекръстим“ спрямо нашите внушения.
Завършил техникум по керамика и стъкло Живко не изоставя пиетета си към силикатните форми и до днес. Художникът съумява да предаде тази чувствителност и на платното, при това с една изчистена, почти дизайнерска формула: Усещането за флуидни, разпадащи се на парчета структури е овладяно с вплетени в тях геометрични полета, което задава обща посока и обединява творбите. Създава обобщена цялостност на експозицията.
Гамите в картините са деликатни, в тях няма агресия, а диалог. Контрапункт са огледалата, а две от тях се оглеждат едно в друго, разгледайте тази „добавена реалност“ внимателно. В отделен аспект техните декоративни елементи отварят и затварят композицията като удачни паузи междуплатната.
 |
И понеже част от заглавията авторът измисляше в движение, което е много забавна игра, за други творби Живко Стойнов беше категоричен. Една от тях (дясната част от диптиха на централната стена) отдавна беше кръстил „Огън и лед“. Нека това бъде символично обобщение и попътен вятър в платната на настоящата му изложба.
|