#eu2018bg Специално за Европа Директно – Сливен: Проф.д-р Ингрид Шикова
Българското Европредседателство – на попрището жизнено в средата
За Българското председателство на съвета на ЕС, вълнуващо обществото ни в последните месеци, поговорихме с проф. д-р Ингрид Шикова:
Проф.д-р Ингрид Шикова е ръководител на проекта „Жан Моне“ – Център за високи постижения”, един от основателите на специалност „Европеистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, ръководител на катедрата (2007-2011) и кръстник на випуските.
Експерт в областта на политиките на ЕС.
Цялата си професионална кариера проф. д-р Шикова посвещава на европейската интеграция.
Специализирала е в Колежа на Европа в Брюж /Белгия/, Университета в Лимерик /Ирландия/, Холандския икономически институт в Ротердам, Кралския институт за международни отношения в Лондон и др.
Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.
Член е на Екип Европа.
Носител на Почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента.
Измина по-голямата част от периода, през който България председателства Съвета на ЕС. Оценката към настоящия момент за подготовката на инфраструктура, логистика, администрацията е положителна, но успяхме ли да покажем, че България може да бъде активен участник във формирането на политики, да дава идеи?
През първите години на членството си в Европейския съюз България е по-скоро в групата на държавите-членки, които се задоволяват с това да бъдат в конформистка позиция на „приемащи политики“ , а не в активната позиция на „създатели на политики“. Ротационното председателство промени тази ситуация. Самочувствието, което придобиват експертите, участващи в председателството, повишената им квалификация, активните контакти с колегите от европейските институции и от другите държави-членки са предпоставка за тази промяна.
Още през първите месеци се вижда промяната в начина, по който се участва в интеграционния процес – с идеи, с предложения, с търсене на съгласие между страните, с подготовка на компромисни текстове.
Председателството е „зрелостният изпит“, който полагаме. След него ще излезем по-уверени в собствените си способности да бъдем активен участник във формирането на политики на европейско равнище. Справяме се добре и това ще даде положително отражение в бъдещото ни поведение като държава членка на Европейския съюз за провеждане на „интелигентни“ интеграционни политики.
Какви бяха възможностите на България по време на Председателството и успя ли тя да ги реализира в пълна степен?
Ротационното председателство на Съвета позволява всяка държава-членка да постави свой отпечатък върху интеграционния живот на Европейския съюз, дава й възможност да повиши своята роля и влияние и, ако успее да направи това успешно, може да извлече от председателството по-дългосрочни резултати от гледна точка на изграждане на авторитет и влияние.
Правителствата приемат сложните предизвикателства на председателството с нагласата, че ще получат своя шанс в бъдеще.
Всяка държава, която поема ротационното председателство, има възможност да избира модела, който ще следва в съответствие с амбициите, които иска да осъществи. Някои страни избират да бъдат повече администратори, отколкото лидери, други си поставят повече лидерски задачи. Въпреки това, не е възможно да се осъществява само лидерско или само административно председателство – добрият баланс е ключът към успешното председателство. Прекалено големите, но неосъществими амбиции, както и обратно – липсата на политически цели, са еднакво неблагоприятни за резултатите от председателството.
Мисля, че България намери необходимия баланс през първите три месеца и осъществява едно „председателство по мярка“ – с добро администриране и реалистични амбиции. За да се поздравим с успешно председателство в края на юни е необходимо да продължим с печелившото съчетание на разумни политически цели, ефективна координация и безупречно администриране.
Как се вписва българското председателство в тройката?
България попадна в интересна тройка. В тази тройка няма голяма държава. В тази тройка няма и държава с голям опит в председателствата – Естония и България председателстват за първи път, а Австрия ще председателства за трети път. В тази тройка няма страна „ментор“, която да се опитва да ръководи останалите. Всичко това е предпоставка за повече амбиции и желание за успех.
Общите приоритети на тройката Естония – България – Австрия са известни: работни места и конкурентоспособност; съюз, който оправомощава и защитава своите граждани; енергиен съюз; съюз на свобода, правосъдие и сигурност; ЕС като мощен фактор на световната сцена. Те са достатъчно общи, за да може всяка страна от тройката да определи приоритетите на своето шестмесечно председателство.
Естония избра четири приоритета: отворена и новаторска европейска икономика; безопасна и сигурна Европа; цифрова Европа и свободният поток на данни; приобщаваща и устойчива Европа. Естонското председателство изпрати послание за предизвикателствата и възможностите, които съпътстват новите технологии.
България продължи естонския „дигитален“ приоритет и се вписа напълно в общите приоритети на тройката, като едновременно с това открои и своя специфичен приоритет – европейската перспектива на Западните Балкани.
Какво ще оставим на следващия председател – Австрия, след нашите 6 месеца?
Всяко председателство има амбиции да приключи възможно най-много досиета, но винаги остават „горещи картофи“, които се прехвърлят на следващото председателство. Естония положи много усилия, особено в сферата на приоритетите на председателството си, но има въпроси, по които едно председателство не стига, за да бъдат разрешени и да бъде постигнато съгласие. Вероятно по някои от темите, по които работи българското председателство, ще бъде постигнат консенсус до края на председателството, други – ще прехвърлим на Австрия. В това няма нищо страшно – така тече животът или по-точно законодателният процес в Европейския съюз. Важното е да подхождаме с такт, внимание, дипломатичност и енергия към решаване на сложните и противоречиви въпроси.
Има и въпроси, които стоят дълго в дневния ред на Европейския съюз. Например, по време на нашето председателство започнаха разговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС след 2020г. Един председателски мандат от шест месеца не е достатъчен за постигане на съгласие, защото тези преговори са сложни и изискват повече време. Те ще продължат и по време на ротационните председателства на Австрия и Румъния. Ще има и други законодателни досиета, които ще предадем „в наследство“, но това ще стане напълно ясно към края на нашето председателство.
За Австрия също е важна стабилността в страните от Западните Балкани. Тя поставя във фокуса на своето председателство сигурността и борбата с нелегалната миграция, но ще продължи да работи и по приоритети като конкурентоспособността на ЕС, дигиталния пазар и европейската перспектива на Западните Балкани. След Австрия, ротационното председателство се поема от Румъния, при която също ще има приемственост по този приоритет. Тази приемственост е много важна, за да се използва създадената динамика и да не се пропуска подходящия момент.
На 17 май в България идват ръководителите на целия ЕС, ръководителите на Западните Балкани. Какво да очакваме от тази среща?
Това, което се случва след Втората световна война в западната част на Европа е определяно от някои като „Европейското чудо”. В основата на това „европейско чудо” – обединяването на страни, които довчера са воювали помежду си, е претворена идеята за помирението след двете войни. Нека не се заблуждаваме, това не означава изчезване на противоречията и конфликтите. Промяната е в средството за тяхното решаване – диалог вместо война. Бил е необходим голям кураж, за да се превъзмогнат чувствата и желанията за отмъщение у хората и да се води борба с всички предразсъдъци, настанили се през векове на европейски конфликти. Напомням тези известни факти, защото биха могли да послужат за разсъждения относно страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция. Пред тях стои същата необходимост от помирение и изграждане на взаимно доверие и сътрудничество. И те имат нужда от същата смелост и разум, за да превъзмогнат противоречията, предразсъдъците и историческите наслоения в този сложен регион на Европа.
В този контекст, по-близките отношения на Европейския съюз със страните от Западните Балкани са от решаващо значение не само за тяхното собствено бъдеще, но и за бъдещето на Европа. За да могат тези страни да се радват на стабилност и развитие, за да продължат демократичните и икономическите реформи, вратата към Европейския съюз трябва да бъде отворена, а не открехната. Кога ще влязат през отворената врата ще зависи от готовността на всяка страна за помирение, от извършването на необходимите реформи и от подготовката й да „понесе“ членството в Европейския съюз. Ясно е, обаче, че това не може да се случи незабавно или в съвсем близко бъдеще, но междувременно е възможно да бъдат направени стъпки, които макар и на пръв поглед да изглеждат незначителни в сравнение с гигантската задача за пълноправно членство, биха допринесли за нейното постигане.
В този смисъл срещата на върха има своята важна мисия – да събере около една маса лидерите на държавите от ЕС и от Западните Балкани. Провеждането на неформалния Европейски съвет през май в София може да бъде определено като най-голямото събитие на българското председателство. Диалогът е много необходим и софийската среща ще даде тласък на този диалог. Очакват се и конкретни стъпки за инфраструктурни проекти, за повишаване на свързаността. Дори самият факт, че тази среща се провежда след 15 години „мълчание“ – (предишна подобна среща е имало през 2003г.) е достатъчен, за да бъде оценено нейното значение. Реализъм, прагматизъм и енергия – ето това се очаква от всички лидери в тази среща. «Духът на София» може да стане част от едно бъдещо «Балканското чудо».
С какво ще се запомни българското председателство?
Западните Балкани са печатът на първото българското ротационно председателство. Това е нашият специфичен приоритет. Специфичните приоритети са тези, които дават облика на председателството, с които се запомня председателството и го отличават от останалите. Не е задължително всяко председателство да включва в приоритетите си своя собствена инициатива, свой собствен проект, който да влезе в дневния ред на Европейския съюз, но всяко председателство поставя на преден план въпроси, на които би искало да бъде обърнато повече внимание на европейско равнище.
Важен фактор за успеха на председателството е да бъдат подбрани специфични приоритети в области, които са добре познати от страната и в които тя се чувства сигурна при осъществяване на председателството. Мисля, че в това отношение изборът на приоритета за европейската перспектива на Западните Балкани е изключително подходящ. Това, което направи България, е да „събуди“ Европейския съюз за Балканите. Има още много работа до края на председателството, ще се случат още много неща, но отсега може да се твърди, че именно с това ще се свързва първото българско председателство. Сега целта е да се поддържа Европейския съюз „буден“, тъй като приобщаването на шестте държави е сериозен и продължителен процес. Българското председателство ще се запомни като „председателство на надеждата за Западните Балкани“.
Информационен център „Европа Директно – Сливен“ е част от информационната мрежа Europe Direct и се поддържа от Фондация Европейски младежки инициативи, с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Той покрива територията на Сливенска област, включваща общините Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица.
Мисията на центъра е да иформира гражданите на територията на Сливен и Сливенска област за Европейския съюз и да насърчава активното гражданско участие на местно и регионално ниво.
EuropeDirect е информационен център, който помага на гражданите да намерят отговорите на своите въпроси за Европейския съюз. Центърът предлага всякакъв вид информация, свързана с Европейския съюз, включително за това какви са Вашите права и възможности като гражданин на Европейския съюз и как да ги използвате. Центърът може да предложи отговори на общи въпроси, а така също ако имате съвсем конкретен и специфичен въпрос може да Ви насочи към най-добрия източник на информация и консултации на европейско, национално, регионално и местно ниво.
За общи въпроси относно ЕС, можете да се свържете също и с Центъра за връзка EuropeDirect или да се обадите на безплатната телефонна линия от всяка точка на Европа 00 800 67 89 10 11.
Помощ и съвети за Вашия живот, работа и пътувания в ЕС може да намерите в портала«Вашата Европа» – той Ви помага да научите за правата си и да намерите практически съвети, когато пътувате из ЕС: http://europa.eu/youreurope/citizens/index_bg.htm
Европа Директно – Сливен
Ул. Славянска, № 3, ет. 4;
Работно време – всеки делничен ден от 9 до 16 ч.; тел. 044 622 141
e-mail: europedirectsliven@gmail.com; www.europedirect-sliven.eu
последвайте ни във Facebook: https://www.facebook.com/europe.directsliven
и Twitter: https://twitter.com/EDCSliven
Проект на Фондация „Европейски младежки инициативи“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на материалите е на Europe Direct Сливен. При никакви обстоятелства съдържанието в настоящата публикация не трябва да се приема за официална позиция на Европейския съюз.
Посетете още: